София Куиър Форум 2012

Една от инициативите, осъществявани от колектива на Нови леви перспективи, е София куиър форум 2012

Форумът ще се случи между 20 и 25 ноември. Откриването ще бъде на 20 ноември, вторник, в 19.00 в Социален център Хаспел.

За повече информация относно събитията и участниците във форума посетете http://xaspel.net/queer/bg/

София куиър форум 2012 е събитие, коeто чрез средствата на съвременното изкуство изследва пола и сексуалността като паралелни системи, през които оценяваме себе си и другите. Тези системи отдавна упражняват силно влияние върху всички аспекти на културата и обществото. Влиянието, разбира се е двустрано. Затова във фокус също е поставено и изменението на понятията „пол“ и “секусалност” в зависимост от социалните, политичеки, културни и медицински фактори, присъщи за определено време и място.  Continue reading

Зигмунт Бауман: Културата в глобализирания град

Публикуваме превод на статия на Зигмунт Бауман, написана специално за анархисткия журнал за теория и действие Occupied London.

Градовете, конкретно мега-градовете като Лондон, са сметища, в които се натрупват проблемите на глобализацията. Те са и лабораториите, в които се експериментира, тества и (надявам се, надявам се…) развива изкуството да се живее с тези проблеми (но не и с решаването им). Най-значимите следствия от глобализацията (разрива между власт и политика, прехвърлянето на предишната роля на политическата власт към пазара, а и още по-надолу – към индивидуализираните политики-на-живота [life-politics]) вече са детайлно описани и анализирани. Затова, ще се огранича до един аспект от глобализационния процес, твърде рядко поставян в контекста на парадигмалната промяна в изследванията и теорията на културата, а именно – променящите се модели на глобалната миграция. Continue reading

Премиера на сборника „Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век” и дискусия

Социален център Хаспел, Нови леви перспективи и новото издателство Anarres ви канят на:

Премиера на сборника „Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век” + дискусия на тема:

„Теоретичното наследство на Маркс: исторически граници и съвременни перспективи”

19.00 на 14.11.2012г.,  the fridge & Социален Център „Хаспел” (бул. Мадрид 8)

Хараламби Паницидис, Емилия Минева, Станимир Панайотов (съставители), Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век (сборник), София: Анарес, 2012. 

Книгата ще бъде представена от Димитър Денков (Софийски университет) и Деян Деянов (Пловдивски университет) 

последвано от дискусия на тема: 

Теоретичното наследство на Маркс: исторически граници и съвременни перспективи (с Димитър Денков, Деян Деянов, Хараламби Паницидис, Емилия Минева, Станимир Панайотов и с активното участие на публиката)

ПОВЕЧЕ:


Сборникът “Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век” е един от резултатите по проекта на Социален център „Хаспел” „Нови леви перспективи” (http://newleftperspectives.wordpress.com)
, подкрепен от Rosa Luxemburg Stiftung – Southeast Europe. Една дълго чакана книга/проект в България: след 1989 г. литературната ни сцена едва ли познава подобен проект, включващ толкова много ключови текстове за Маркс през ХХ век – с няколко изключения, всички текстове се публикуват за пръв път на български език. Става дума за разнообразна селекция от автори от ХХ век (с едно изключение), повечето от които неортодоксални теоретици и революционери посвоему – както от Изток, така и от Запад. 

Continue reading

Президентските избори във Венецуела и дилемата вляво

Наближващите избори във Венецуела за пореден път започват да вълнуват американските медии и политически среди. Макар в момента републиканци и демократи да твърдят, че имат дълбоки различия и да описват Мит Ромни и Барак Обама като представители на два коренно различни модела за американското общество, предстоящите избори във Венецуела (7 Октомври 2012г.) отново демонстрират, че либерали и консерватори имат и някои допирни точки. Враждебността към венецуелския президент и кандидат на Обединената социалистическа партия на Венецуела (PSUV) Уго Чавес се споделя дори от противополюсни медийни личностти като Джон Стюърт, едно от най-разпознаваеми съвременни лица на американския либерализъм и водещ на The Daily Show (Comedy Central), и Бил О’Райли, крайнодесния водещ на The O’Reilly Factor (Fox News). Всъщност отявлената им опозиция срещу „диктатора” Чавес, както и безрезервната им подкрепа към политиката на Израел са може би единствените теми, по които тези две разнородни личности достигат пълно съгласие.i Но докато демократи и републиканци в САЩ са обединени в позицията си към Уго Чавес от 1998г. година насам, Венецуелските президентски избори тази година поставят лявото пространство, както в Северна Америка, така и по целия свят, в една немалка дилема. В България пък не само предстоящите избори във Венецуела, но и Латинска Америка като цяло представлява „периферна тематика” в медийната среда.ii Това е жалко, защото тази част на света предлага едно много по-различно развитие на демокрацията след края на Студената война от това, което наблюдаваме у нас. Макар че социалните процеси в Латинска Америка, и по специално във Венецуела, съдържат редица противоречия, които смущават дори хора с леви виждания, българската публика би могла да научи много от съвременната история там. Continue reading

Загубената кауза? Протестите срещу Закона за горите и общите блага

Понятието „общи блага”[1] – стоки и услуги, които се управляват от и служат на интересите на общността, която ги произвежда – отново привлича вниманието на европейските социални движения. Различни теоретици и учени подхванаха с нова сила дебата за това кои са тези блага, организации се захванаха да ги бранят, а тази година в малък частен колеж в Торино, Италия, дори беше създадена „Европейска харта на общите блага”[2]. В последно време Италия е най-добър пример за успешно и положително връщане на темата за общите блага и в партийната политика, и в социалните движения. След референдума, който спря приватизацията на водните услуги, италианците заговориха и за културата като за общо благо. Редица държавни театри в цялата страна бяха окупирани и реорганизирани. Актьори и сценични работници започнаха да ги управляват хоризонтално и безплатно в имено на гражданите. За първи път това се случва в Teatro Valle, първият обществен театър в Рим, който е окупиран от юни 2011, но неговият пример е последван от театри в Милано, Неапол и други градове. В редица европейски държави, като Австрия и Германия, на преден план също излиза въпросът за водата, а в други – за подслона на бездомни и хора в неравностойно положение и мигранти (Испания, Франция). Към борбата за общи блага, този път дигитални, спада и пан-европейската кампания срещу споразумението ACTA, засягащо правата върху интелектуалната собственост, против което протести се проведоха и по българските улици. Continue reading

Boryana Rossa: Pussy Riot as a dream

Why I support Pussy Riot, but not the arguments in their defense

The case Pussy Riot revealed the most horrible sides of contemporary Russian capitalist society. Fuse of religious, state and corporate interests, misogyny, authoritarianism, impossibility to respect diversity. This case is a culmination of a long sequence of similar cases in Russia since the 1990s.

However, differently to previous cases with Russian artists, this case is rapidly losing its critical and transformative potential and is becoming a commercial spectacle, empty of meaning. This senselessness is thus serving the very mechanisms of contemporary misogyny, against which the group was seemingly protesting at the beginning.
What happened with these three women has been a perfectly orchestrated (intentionally or not) spectacle of contradictions. Often the actions taken by the different parties, pro or against them, did not lead to the intended effect, but rather to its opposite.

I won’t discuss the ridiculousness of the “common sense” moralist preaching of the persecutors. Their weakness have been perfectly summarized on CNN by the director of the Russian think-thank for Democracy and Cooperation in New York – Andranik Migranyan. His arguments against Pussy Riot’s ideas and personas, were the ones of an illogical, authoritarian populist, a macho, who appeals to some not quite definable “moral” values of the “majority,” a majority that, according to him, wants the girls to be punished. For that purpose, as he says, the state has no other option but to punish the three women. Poor Pontius Pilate, so outdated.

However, I think more attention than the anti-Pussy statements, deserve the once in their defense. Those are arguments that actually promote highly conservative ideas. In longer term exactly these supportive opinions, can completely erase all possible transformative potential of Pussy Riot’s ideology that initially seemed so progressive.
Here are some of the main questionable arguments in Pussy Riot’s defense, although the list can be extended: Continue reading