Запис от лекцията на Г. М. Тамаш: Как да схващаме източноевропейския социализъм

Запис от лекцията на Г. М. Тамаш

Advertisements

Загубената кауза? Протестите срещу Закона за горите и общите блага

Понятието „общи блага”[1] – стоки и услуги, които се управляват от и служат на интересите на общността, която ги произвежда – отново привлича вниманието на европейските социални движения. Различни теоретици и учени подхванаха с нова сила дебата за това кои са тези блага, организации се захванаха да ги бранят, а тази година в малък частен колеж в Торино, Италия, дори беше създадена „Европейска харта на общите блага”[2]. В последно време Италия е най-добър пример за успешно и положително връщане на темата за общите блага и в партийната политика, и в социалните движения. След референдума, който спря приватизацията на водните услуги, италианците заговориха и за културата като за общо благо. Редица държавни театри в цялата страна бяха окупирани и реорганизирани. Актьори и сценични работници започнаха да ги управляват хоризонтално и безплатно в имено на гражданите. За първи път това се случва в Teatro Valle, първият обществен театър в Рим, който е окупиран от юни 2011, но неговият пример е последван от театри в Милано, Неапол и други градове. В редица европейски държави, като Австрия и Германия, на преден план също излиза въпросът за водата, а в други – за подслона на бездомни и хора в неравностойно положение и мигранти (Испания, Франция). Към борбата за общи блага, този път дигитални, спада и пан-европейската кампания срещу споразумението ACTA, засягащо правата върху интелектуалната собственост, против което протести се проведоха и по българските улици. Continue reading

Boryana Rossa: Pussy Riot as a dream

Why I support Pussy Riot, but not the arguments in their defense

The case Pussy Riot revealed the most horrible sides of contemporary Russian capitalist society. Fuse of religious, state and corporate interests, misogyny, authoritarianism, impossibility to respect diversity. This case is a culmination of a long sequence of similar cases in Russia since the 1990s.

However, differently to previous cases with Russian artists, this case is rapidly losing its critical and transformative potential and is becoming a commercial spectacle, empty of meaning. This senselessness is thus serving the very mechanisms of contemporary misogyny, against which the group was seemingly protesting at the beginning.
What happened with these three women has been a perfectly orchestrated (intentionally or not) spectacle of contradictions. Often the actions taken by the different parties, pro or against them, did not lead to the intended effect, but rather to its opposite.

I won’t discuss the ridiculousness of the “common sense” moralist preaching of the persecutors. Their weakness have been perfectly summarized on CNN by the director of the Russian think-thank for Democracy and Cooperation in New York – Andranik Migranyan. His arguments against Pussy Riot’s ideas and personas, were the ones of an illogical, authoritarian populist, a macho, who appeals to some not quite definable “moral” values of the “majority,” a majority that, according to him, wants the girls to be punished. For that purpose, as he says, the state has no other option but to punish the three women. Poor Pontius Pilate, so outdated.

However, I think more attention than the anti-Pussy statements, deserve the once in their defense. Those are arguments that actually promote highly conservative ideas. In longer term exactly these supportive opinions, can completely erase all possible transformative potential of Pussy Riot’s ideology that initially seemed so progressive.
Here are some of the main questionable arguments in Pussy Riot’s defense, although the list can be extended: Continue reading

Лекция на Г.М. Тамаш на тема “Как да схващаме източноевропейския социализъм”

24 септември 2012г., 19.00

The Fridge и Социален център Хаспел, София, бул. Мадрид 8

Лекция на Гашпар Миклош Тамаш на тема “Как да схващаме източноевропейския социализъм?

Г. М. Тамаш е унгарски философ и ангажиран интелектуалец. Той емигрира от Румъния в Унгария в края на 1970-те години и скоро се превръща в един от водещите интелектуалци на дисидентското движение там. След разпадането на държавния социализъм, той става депутат в унгарския парламент до 1994г. като част от антикомунистическата либерална партия. По-късно става изключително критичен към провалa на либералната демокрация и реставрацията на капитализма и, заемайки марскистки позиции, в момента е сред водещите европейски радикални мислители. Освен философските си изследвания, преведени на над 10 езика, Тамаш запазва вкуса си и към полемичния дебат, както и ангажимента към прогресивните социални движения. Публикува на страниците на в-к Guardian, Eurozine, ZMag и други. Бил е председател на философския институт в Унгарската академия на науките, а сега преподава в Централноевропейския университет в Будапеща. Често пътува, за да изнася публични лекции в университети, социални центрове и политически форуми, а в момента е президент на унгарската Зелена лява партия. Тамаш е и сред ключовите публични критици на настоящия преход към авторитаризъм в Унгария.

Г.М. Тамаш накратко за темата на лекцията си в София:

Въпросът е в това дали смятаме, че характеристиките на “реалния социализъм” от съветски тип (т.е. планов и планиращ държавен капитализъм) могат да бъдат основа за нова еманципаторна политика, а за да се даде отговор на този въпрос е необходимо да се установят няколко общи и приемливи принципи за историческата интерпретация. Continue reading

Запис на лекцията на Атила Мелег от 22.03

Мелег разглежда разпадането на държавните социализми в две направления. Това са безкритичното отношение на социалистическите режими към европейската идеология, от една страна, и глобалната икономическа ситуация от 1980-те години, от друга. Основен момент в лекцията му, също така, е връзката на тези процеси със засилването на европейската десница в пост-социалистическия период.Атила Мелег е унгарски социолог, икономист и историк. Той работи като университетски преподавател в Центъра по международни изследвания и колеж “Сечени” в будапещенския икономически университет и в университета Корвинус. Също така, Мелег е и старши научен сътрудник в Института за изследване на демографията в Будапеща. Той често преподава и в САЩ, Русия и Грузия.

Изследователските му интереси включват: демографска история на Унгария през 19-ти и 20-ти век, историческа и дискурсивна социология на демографията и историческа социология на миграцията. В последната си книга (On the East-West Slope? Globalization, nationalism, racism and discourses on Central and Eastern Europe) Мелег анализира социологическите и символни значения на разделението на Източна и Западна Европа след края на Студената война. И докато базовата полярност на Студената война се запазва, нейният смисъл се изменя радикално от края на 70те години на 20 век.
Oт скоро Малег се позовава и на Мария Тодорова и Ивер Нойман.Тази лекция е част от проекта Нови леви перспективи.
https://newleftperspectives.wordpress.com/2012/02/27/attila-melegh/

Повече от Атила Мелег: Трагедията на Виктор Орбан и унгарската левица
http://www.kultura.bg/bg/article/view/19242
On the East-West Slope – Globalization, nationalism, racism and discourses on Central and Eastern Europe
http://www.ceupress.com/books/html/OnTheEast-WestSlope.htm