За казусa Pussy Riot oт Иля Будрайцкис:

Pussy riot: етика, политика и нови дисиденти?

Показателно е, че основният двигател на интереса към делото срещу Pussy Riot извън пределите на Русия станаха големите световни медии, едва след които ангажирани поп-звезди и чак след тях обществени активистки движения и политически групи. При това именно последните следват  вече създаденото течение, без да могат да го променят те самите.

В същото време, докато в Лондон се случва значително по-важната в международно-политически контекст драма на Джулиан Асанж, медиите разиграват отдавна познатата схема на противопоставянето на свободните индивиди и руската деспотична власт. Особено показателно е, че действително безпрецедентните събития в Москва от 6-ти май, когато за пръви път станахме свидетели на мащабни стълкновения с полицията, не заслужиха и една десета от вниманието, обръщано сега на делото срещу Pussy Riot. Протестиращите десетки хиляди не съвпадат с размера на представяната като Прокрустрово ложе неизбежна историческа съдба на Русия, където против властта могат да възстават (и неизбежно да губят) само личности, но не и масите, които от векове пазят консерватизма и покорността. Continue reading

Може ли Богородица да стане феминистка?

“Русия” често служи като отправна точка за българкия политически мироглед. Русия в кавички, защото не става дума за конкретната страна, със специфичните й социално-исторически процеси, позицията й в международните отношения, нейната култура, изкуство или друго конкретно нещо. Става въпрос за начина, по който те символизират един анти-исторически ( и геополитизиран ) мироглед, смесващ идеологически отломки от края на студената война и ориенталистко-расистки клишета. Тук “руската душа” е своебразна мисловна отправна точка, спомагаща на хората да се оразличат, да мислят за себе си като леви или десни, стъпвайки на въображението си за това какво “всъщност” е Русия. Всичко вече е разпределено между “русофили” и “русофоби” и стъпката отвъд е със статута на богохулуство, разкъсващо космологията, която прави политическия дебат в България възможен. Всички са принудени да са родени експерти “по Русия”, да имат “информирано” мнение за глобалната енергийна стратегия на Барозу и Путин, за точните количества залежи на газ, колко точно ефективна/неефективна ще е АЕЦ Белене и др. Но винаги тази “информираност” е белязана от една предпоставена идеологическа схема за това какво Е “Русия” като такава, независимо какво конкретно се случва, ние по принцип “си я знаем”. Всички знания (разбира се в профанизираната им кръчмарска версия) – геоинженерни, исторически, икономически, физически, по история и теория на изкуството и др. – могат да се сведат от отговора на аксиоматичния въпрос: “Кефи ли те Русия?” Continue reading

Недоволство 1.0

 „Гражданско общество е многообразие на икономически агенти, които се превръщат в политически активни винаги, когато интересите им са застрашени.” Това чухме от Георги Деянов в статията му „Недоволство 2.0” в „Дневник”. Когато интересите на гражданите са накърнени, те са политически активни. Личните интереси. Да не се бъркат с чуждите. И да не се намесва някаква ненужна солидарност. Защото пречи. Солидарността и интересът са от различни светове. Добре е след двайсет години преход да сме го осъзнали. Което пък значи, тези нови чудесни агенти са тези, които искаме да излизат на протест. Децата на прехода, нали така, майор Деянов? Вие, детето на прохода, можете да заемете такава позиция само защото сте от привилегированата част от тези „деца”, пораснали в обществото, в което оцеляват силните (да се разбира, засилените по рождение). Общество, в което властва интересът, не солидарността. Това, че не си давате сметка за това е още по-осъдително. Защото отвъд чудесните „деца на прехода”, излезли на протестите през това лято в София, остават много хора и форми на недоволство, които Вашата дефиниция изключва. Continue reading

Истинското богохулство: Славой Жижек за Pussy Riot

Членовете на Pussy Riot са обвинени в богохулство и омраза към религия? Отговорът е лесен: истинското богохулство е самото обвинение към тях, формулиращо като престъпление от религиозна омраза нещо, което очевидно беше политически акт на протест срещу управляващата клика. Припомнете си шегата на Брехт от неговата „Просешка опера“: „Какво е ограбването на банка в сравнение с откриването на нова банка?“. През 2008г. Уол Стрийт ни показа новата версия: какво е кражбата на няколко хиляди долара, за която човек отива в затвора, в сравнение с финансови спекулации, които лишават десетки милиони хора от техните домове и спестявания, но които са възнаградени чрез държавна помощ с невиждани размери? Сега имаме още по-нова версия от Русия, от тези на власт: Какво е една оскверняваща провокация в църква от Pussy Riot в сравнение с обвинението срещу тях, тази гигантска скверна провокация на държавния апарат, която се подиграва с всяка представа за прилични ред и законност?

Беше ли циничен актът на Pussy Riot? Има два вида цинизъм: горчивия цинизъм на потиснатите, който сваля маската на лицемерието на тези на власт, и цинизма на самите потисници, които открито погазват своите заявени принципи. Цинизмът на Pussy Riot е от първия вид, докато цинизмът на тези на власт – защо да не наречем авторитарната бруталност Prick Riot1 – е от много по-зловещия втори вид.

През 1905г., Лев Троцки описва царистка Русия като „порочно съчетание от азиатския камшик и европейската фондова борса“. Това описание не важи ли все повече за днешна Русия? Не оповестява ли възхода на новата фаза на капитализма, капитализъм с азиатски ценности (които, разбира се, нямат нищо общо с Азия, но са изцяло свъзани с анти-демократичните тенденции при днешния глобален капитализъм). Ако разбираме цинизма като безскрупулен прагматизъм на власт, който тайно се присмива на собствените си принципи, то Pussy Riot са олицетворението на анти-цинизма. Тяхното послание е: ИДЕИТЕ СА ВАЖНИ. Те са концептуални артисти в най-прекрасния смисъл на тази дума: артисти, които олицетворяват идея. Затова те носят тези маски: маски на деиндивидуализацията, на освобождаващата анонимност. Посланието на техните маски е, че няма значение кой от тях е арестуван – те не са индивиди, те са Идея. И затова те са такава заплаха: лесно е да затвориш индивиди, но пробвайте с една Идея!

Паническият страх на тези на власт – изразен от тяхната абсурдно крайна брутална реакция – е изцяло оправдан. Колкото по-брутално действат, толкова по-важен ще става символът Pussy Riot. Резултатът от техните потиснически мерки е, че Pussy Riot са разпознаваеми навсякъде по света.

Наш свещен дълг е да не позволим индивидите, които съставят Pussy Riot, да платят с плътта си цената на това, че са се превърнали в световен символ.

Славой Жижек

източник: Dangerous Minds