Ален Бадиу: Спасете Гърция от нейните спасители!

Ален Бадиу, Жан-Кристоф Бали, Етиен Балибар, Клер Денис, Жан-Люк Нанси, Жак Рансиер, Авитал Ронел

Когато половината от младите в Гърция са безработни. Където 25 000 бездомни се скитат по улиците на Атина. Където 30% от населението се намира под линията на бедността и където милиони семейства са принудени да оставят децата си на грижите на някой друг, за да не умрат от глад или студ; където бежанците и новите бедни се състезават за кофите за боклук на бунището. Там, „спасителите“ на Гърция налагат нов план за помощ, който удвоява приложената смъртоносна доза, под предлог, че „Гърция не се старае достатъчно“. Този план унищожава правото на работа и води бедните до най-крайната нищета, докато прави така, че средната класа да изчезне.

Целта не е „спасяването“ на Гърция. Всички икономисти, заслужаващи това име, са съгласни с това. Целта е да се спечели време, за да бъдат спасени кредиторите, докато това просто отлага колапса на страната. Преди всичко, целта е да бъде направен лабораторен опит със социалната промяна в Гърция, която ще има свое второ поколение, но този път в цяла Европа. Този тип експеримент с Гърция означава, че обществените социални услуги, училищата, болниците и диспансерите биват разрушавани, здравето става привилегия на богатите, а уязвимото население е обречено на планирано изключване; тези, които все още работят са осъдени на най-крайните условия на бедност и прекарност. Continue reading

Гай Стендинг: Прекариатът – социалдемократическото предизвикателство

За пръв път в историята, доминиращата левица не разполага с прогресивна програма. Изглежда, че е забравила два принципа. Първият е, че всяко прогресивно политическо движение се основава на гнева, нуждите и очакванията на формиращата се основна класа. Понастоящем тази класа е прекариaтът.

Неговото грозно и разрушително лице видяхме по време на палежите в Лондон и бунтовете в Англия през август 2011 г. Той не е съставен от лумпени и това трябва да бъде разбрано. В противен случай тези палежи ще са само началото.

Вторият принцип, като във Великата трансформация на Полани, каквато преживяваме сега, е, че в своя ход напред прогресивната политика трябва да бъде изграждана върху борбата за равенство, върху контрола на най-важните активи на икономиката в полза на оформящата се класа. Понастоящем, в едно отворено общество на услугите, тези активи не са „средствата за производство“, а доста по-специфични. На това ще се върнем по-късно. Continue reading

Снимки и аудио от семинара с Милена Кремъкова и Димитра Кофти

Ha 30 март 2012г. от 19 часа ce проведe cеминар с антрополозите Димитра Кофти и Милена Кремъкова от поредицата Нови социални неравенства след 1989г.

Милена Кремъкова се занимава със социалните трансформации в България след 1989 г. Между 2008 и 2010 г. провежда социологическо изследване за промените в морския трудов пазар, което включва над 50 дълбочинни интервюта с хора от морската индустрия в Бургас и Варна, включено наблюдение и анализ на документи, литературни източници и документални филми. Морският транспорт е избран за илюстрация на тези трансформации като един от най-либерализираните и глобализирани сектори, за да се проследи какво разкриват биографиите на настоящи и бивши моряци и брегови служители за промените в България след 1989 г.

Антроположката Димитра Кофти (University College London, Великобритания) се занимава с изследване на всекидневните отгласи на гъвкавкия капитализъм. Провежда това изследване в България и Гърция. Нейната презентация бе базирана на проучването й в различни фабрики в София, осъществено чрез интервюта с работници и управители. Димитра Кофти говори за начините, по които опитът, спомените и изобразяването на ‘социалистическите’ производствени политики и на продължаващата ‘криза’ допринасят за формирането на специфичните политически дискурси сред работниците.

Благoдaрим на на присъствалите!

Аудио запис

Cнимки от cеминарa:

Continue reading