За казусa Pussy Riot oт Иля Будрайцкис:

Pussy riot: етика, политика и нови дисиденти?

Показателно е, че основният двигател на интереса към делото срещу Pussy Riot извън пределите на Русия станаха големите световни медии, едва след които ангажирани поп-звезди и чак след тях обществени активистки движения и политически групи. При това именно последните следват  вече създаденото течение, без да могат да го променят те самите.

В същото време, докато в Лондон се случва значително по-важната в международно-политически контекст драма на Джулиан Асанж, медиите разиграват отдавна познатата схема на противопоставянето на свободните индивиди и руската деспотична власт. Особено показателно е, че действително безпрецедентните събития в Москва от 6-ти май, когато за пръви път станахме свидетели на мащабни стълкновения с полицията, не заслужиха и една десета от вниманието, обръщано сега на делото срещу Pussy Riot. Протестиращите десетки хиляди не съвпадат с размера на представяната като Прокрустрово ложе неизбежна историческа съдба на Русия, където против властта могат да възстават (и неизбежно да губят) само личности, но не и масите, които от векове пазят консерватизма и покорността. Continue reading

Advertisements

Може ли Богородица да стане феминистка?

“Русия” често служи като отправна точка за българкия политически мироглед. Русия в кавички, защото не става дума за конкретната страна, със специфичните й социално-исторически процеси, позицията й в международните отношения, нейната култура, изкуство или друго конкретно нещо. Става въпрос за начина, по който те символизират един анти-исторически ( и геополитизиран ) мироглед, смесващ идеологически отломки от края на студената война и ориенталистко-расистки клишета. Тук “руската душа” е своебразна мисловна отправна точка, спомагаща на хората да се оразличат, да мислят за себе си като леви или десни, стъпвайки на въображението си за това какво “всъщност” е Русия. Всичко вече е разпределено между “русофили” и “русофоби” и стъпката отвъд е със статута на богохулуство, разкъсващо космологията, която прави политическия дебат в България възможен. Всички са принудени да са родени експерти “по Русия”, да имат “информирано” мнение за глобалната енергийна стратегия на Барозу и Путин, за точните количества залежи на газ, колко точно ефективна/неефективна ще е АЕЦ Белене и др. Но винаги тази “информираност” е белязана от една предпоставена идеологическа схема за това какво Е “Русия” като такава, независимо какво конкретно се случва, ние по принцип “си я знаем”. Всички знания (разбира се в профанизираната им кръчмарска версия) – геоинженерни, исторически, икономически, физически, по история и теория на изкуството и др. – могат да се сведат от отговора на аксиоматичния въпрос: “Кефи ли те Русия?” Continue reading

Истинското богохулство: Славой Жижек за Pussy Riot

Членовете на Pussy Riot са обвинени в богохулство и омраза към религия? Отговорът е лесен: истинското богохулство е самото обвинение към тях, формулиращо като престъпление от религиозна омраза нещо, което очевидно беше политически акт на протест срещу управляващата клика. Припомнете си шегата на Брехт от неговата „Просешка опера“: „Какво е ограбването на банка в сравнение с откриването на нова банка?“. През 2008г. Уол Стрийт ни показа новата версия: какво е кражбата на няколко хиляди долара, за която човек отива в затвора, в сравнение с финансови спекулации, които лишават десетки милиони хора от техните домове и спестявания, но които са възнаградени чрез държавна помощ с невиждани размери? Сега имаме още по-нова версия от Русия, от тези на власт: Какво е една оскверняваща провокация в църква от Pussy Riot в сравнение с обвинението срещу тях, тази гигантска скверна провокация на държавния апарат, която се подиграва с всяка представа за прилични ред и законност?

Беше ли циничен актът на Pussy Riot? Има два вида цинизъм: горчивия цинизъм на потиснатите, който сваля маската на лицемерието на тези на власт, и цинизма на самите потисници, които открито погазват своите заявени принципи. Цинизмът на Pussy Riot е от първия вид, докато цинизмът на тези на власт – защо да не наречем авторитарната бруталност Prick Riot1 – е от много по-зловещия втори вид.

През 1905г., Лев Троцки описва царистка Русия като „порочно съчетание от азиатския камшик и европейската фондова борса“. Това описание не важи ли все повече за днешна Русия? Не оповестява ли възхода на новата фаза на капитализма, капитализъм с азиатски ценности (които, разбира се, нямат нищо общо с Азия, но са изцяло свъзани с анти-демократичните тенденции при днешния глобален капитализъм). Ако разбираме цинизма като безскрупулен прагматизъм на власт, който тайно се присмива на собствените си принципи, то Pussy Riot са олицетворението на анти-цинизма. Тяхното послание е: ИДЕИТЕ СА ВАЖНИ. Те са концептуални артисти в най-прекрасния смисъл на тази дума: артисти, които олицетворяват идея. Затова те носят тези маски: маски на деиндивидуализацията, на освобождаващата анонимност. Посланието на техните маски е, че няма значение кой от тях е арестуван – те не са индивиди, те са Идея. И затова те са такава заплаха: лесно е да затвориш индивиди, но пробвайте с една Идея!

Паническият страх на тези на власт – изразен от тяхната абсурдно крайна брутална реакция – е изцяло оправдан. Колкото по-брутално действат, толкова по-важен ще става символът Pussy Riot. Резултатът от техните потиснически мерки е, че Pussy Riot са разпознаваеми навсякъде по света.

Наш свещен дълг е да не позволим индивидите, които съставят Pussy Riot, да платят с плътта си цената на това, че са се превърнали в световен символ.

Славой Жижек

източник: Dangerous Minds