Зигмунт Бауман: Културата в глобализирания град

Публикуваме превод на статия на Зигмунт Бауман, написана специално за анархисткия журнал за теория и действие Occupied London.

Градовете, конкретно мега-градовете като Лондон, са сметища, в които се натрупват проблемите на глобализацията. Те са и лабораториите, в които се експериментира, тества и (надявам се, надявам се…) развива изкуството да се живее с тези проблеми (но не и с решаването им). Най-значимите следствия от глобализацията (разрива между власт и политика, прехвърлянето на предишната роля на политическата власт към пазара, а и още по-надолу – към индивидуализираните политики-на-живота [life-politics]) вече са детайлно описани и анализирани. Затова, ще се огранича до един аспект от глобализационния процес, твърде рядко поставян в контекста на парадигмалната промяна в изследванията и теорията на културата, а именно – променящите се модели на глобалната миграция. Continue reading

Advertisements

Труд и глобализация в Стара Загора

19 юни, вторник, КИНО БЕЗ ГРАНИЦИ
Безплатна прожекция на Битката за площад Атика и Завземането
20:00 часа, кино „Различният Комсомол“

Продължаваме филмовия фестивал “Труд и глобализация”, чието първо издание се състоя в началото на 2011 година в социален център “Хаспел”. През 2012 година филмовият фестивал ще се осъществи в Стара Загора, заедно с колектива на „Сдружение за съвременно изкуство и култура – Различният поглед” през месец юни, а през юли в Перник.
В Стара Загора фестивалът ще гостува с два филма, представени от Мария Иванчева и Александър Мирчев.

Първият филм, който ще излъчим, е по повод Международния ден на бежанците – 20 юни:

Битката за площад Атика
20 мин

За първи път третирането на емигранти от страна на държава от ЕС е определено от Агенцията за бежанци към ООН (UNHCR) като “хуманитарна криза”. Този документален репортаж навлиза в сърцето на ескалиращото напрежение в Гърция.

“Виждал съм много. Те пресичат реката като пчели”, въждиша местен рибар. Около 400 души прекосяват река Еврос (Марица) всеки ден и арестите на нелегални емигранти в Гърция достигат от 3500 до 20000 за една година. Повечето предпочитат да се предадат на полицията, но не знаят какво ги очаква. Пълни с плъхове, гръцките центрове за задържане са критично пренаселени. Тези, които се опитат да избегнат тази съдба, се оказват на улицата. Като например на площад Атика – дом на стотици афганистански бежанци. Без държавна подкрепа, престъпността тук е широко разпространена и с нарастването на чувството за безизходица, расистките атаки на местните биячи ескалират извън контрол. Семейството на Гулам спи на пейка на площада – неговият четири-годишен син наскоро е бил нападнат през нощта. “Ако бях останал в Афганистан можеше да ме бият, но поне щяха да пощадят децата ми. Не мога да повярвам, че това е Европа”.

Вторият филм от събитието на 19 юни е

Завземането (The Take)
90 мин

В разгара на драматичния икономически колапс на Аржентина през 2001, най-проспериращата средна класа в Латинсска Америка се озовава в град на духовете сред изоствамени фабрики и масова безработица. Заводът за авточасти “Forja” стои спящ докато доскорощните работници не започват да действат. Те са част от смелото ново движение на работници, които окупират банкрутирали бизнеси и създават нови работни места в руините на провалилата се неолиберална система.

Филмът на Наоми Клайн и Aви Люис разказва как самоуправлението и солидарността могат да помогнат на едни съсипани от МВФ, Световната Банка, корпорациите и неолиберализма хора да си върнат обратно работните места и своето достойнство.

Заповядайте!