За казусa Pussy Riot oт Иля Будрайцкис:

Pussy riot: етика, политика и нови дисиденти?

Показателно е, че основният двигател на интереса към делото срещу Pussy Riot извън пределите на Русия станаха големите световни медии, едва след които ангажирани поп-звезди и чак след тях обществени активистки движения и политически групи. При това именно последните следват  вече създаденото течение, без да могат да го променят те самите.

В същото време, докато в Лондон се случва значително по-важната в международно-политически контекст драма на Джулиан Асанж, медиите разиграват отдавна познатата схема на противопоставянето на свободните индивиди и руската деспотична власт. Особено показателно е, че действително безпрецедентните събития в Москва от 6-ти май, когато за пръви път станахме свидетели на мащабни стълкновения с полицията, не заслужиха и една десета от вниманието, обръщано сега на делото срещу Pussy Riot. Протестиращите десетки хиляди не съвпадат с размера на представяната като Прокрустрово ложе неизбежна историческа съдба на Русия, където против властта могат да възстават (и неизбежно да губят) само личности, но не и масите, които от векове пазят консерватизма и покорността.

За това, че в своето абсолютно мнозинство чуждестранните реакции се свеждат до подобно възприятие (прието още при съвременното противопставяне на дисидентите и режима на Брежнев), е виновна отчасти и руската либерална публика. Именно тя е винаги готова безкрайно да възпроизвежда исторически компрометираните модели на етично противопоставяне – абсолютното “зло” в ролята на руската власт и нейното предано конформистко мнозинство  и “доброто” във вида на единици осмелили се да ги предизвикат. Тази немъдра позиция е винаги
печеливша в ситуации на историческо безсилие – тази етика винаги и при всякакви обстоятелства е готова да възпроизведе преповтарящия се модел на безупречно лично поведение и да ни избави от постоянно появяващата се сложност на конктретния избор. У “порядъчния” човек винаги има отговор за най-добрите високоморални средства, но принципно се отказва да се отговаря на въпроса за целите, представян го като неуместен. По този начин политическата загуба, и съответно успеха на противоположната страна, е сякаш вграден в самата схема. Всичко това ние вече познаваме от печалния опит на правозащитното дисидентско движение от 1970-те. Въпреки това, вероятно можем да го преживеем отново (този път под формата на фарс?). В тази връзка Надежда Толоконникова много показателно се позовава на Солженицин в своята наистина въздействаща реч пред съда.

В това отношение, на Путин и на неговото обкръжение съвсем не им пречи асоциирането им със “злото” в един подобен конфликт. Ако лошите момчета в него гарантирано побеждават с  разгромителна преднина, защо пък да не  влязат в ролята на лоши момчета?

На мен никак не ми се искаше подобно равитие на събитията и съм убеден, че цялата тази история с Pussy Riot има и друг потенциал – разширяване обхвата на протеста, усложняване на политиката чрез включване на нови въпроси и нови участници, а не вулгаризация (примитивизация) на базата на етични сигнали.

Искам още веднъж да кажа – от самото начало аз и моите другари безусловно подкрепяхме исканията за освобождение на Надежда Толоконникова, Мария Алехиной и Екатерина Самуецевич. В нито един момент от тези позорни дела тази солидарност не е била поставяна и за миг под въпрос. Освен това, съзнателния и декларативен отказ от солидарност на част от руската левица аз считам не само за сериозна грешка и свидетелство за крайна политическа ограниченост, а също и за изключително тревожен сигнал, защото се намираме на една и съща страна на барикадата.

Затова, сега, след месеци от делото и развиващата се около него кампания, както и след жестоката, но предвидима присъда, нужно е да се помисли за различните смисли на целия процес срещу PR и за това как и на какви основания да се поиска безусловната отмяна на тази присъда.

Автор: Иля Будрайцкис
Превод от руски: Венета Медарова

Иля Будрайцкис е историк и активист от Москва. В момента учи в Института за световна история към Руската академия на науките. Между 1996г. и 1999г. той участва в проекта на Авдей Тер-Оганян Училище за съвременно изкуство, а от 1998г. до 2000г. участва и в семинарите по критическа теория на Анатоли Осмоловски. От 2005г. той работи с Давид Тер-Оганян и Александра Галкина по общи арт проекти и изложби. Иля Будрайцкис е един от организаторите на руските протести срещу Г-8, Европейския и Световен форум. През годините е бил и все още е активист на различни радикално леви организации. Будрайцкис е член на редколегията на Художественный журнал и на Левая Политика.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s